Смарт гривни – същност и възможности

Смарт гривни – същност и възможности

Фитнес гривните са популярно преносимо интелигентно устройство, което осигурява различни функции, като следене сърдечната честота, и честотата на дишане, до натоварване, изразходвани калории и т.н. Много от тези устройства имат вграден GSM/GPRS модул или Bluethoot за връзка с интернет или смартфон. Предлаганите на пазара модели са затворени и не позволяват дописването на допълнителни софтуерни модули, с изключение на андроид устройствата, както и не предоставят добре обособен отворен хардуерен интерфейс за свързване на допълнителни сензори към тях. Подобни устройства поради относителното удобство биха имали добро приемане от хора с увреждания и пациенти, които изпитват известни затруднения в самообслужването си и на които е необходимо да се извършва постоянно следене на тяхното състояние. На пазара се предлагат редица специализирани мобилни устройства за т.нар. телемедицина, но те отново разчитат на собственически суфтуер и хардуер, като така препятстват иновациите в тази област, които биха могли да дойдат от страна на университетите и да бъдат разпространявани под свободен лиценз. Ето защо, избирайки за хардуерен прототип базиран на фитнес гривна би имал добра реализация в медицинския сегмент и при подобряване качеството на живот на пациенти с нарушения и възрастни хора.

previous arrow
next arrow
Slider

Детайлното изследване на комерсиалните устройства, наличните към момента отворени системи за разработка на подобни медицински устройства би имало положително отношение към изработката на концепция за създаване на отворена мобилна персонално преносима система за събиране на медицински данни. Подобен подход ще позволи да бъде създаден функционален прототип интегриращ множество възможности както като софтуерни модули, така и като допълнителни хардуерни сензори, които да бъдат присъединявани към гривната. Мониторингът на редица витални показатели, като сърдечна честота, косвено изчисляване честотата на дишане, натоварване и активност на пациента, не винаги са достатъчен фактор за вземане на информиран избор относно необходимостта от лечение или намеса на медицински екип. Подобна гривна би следвало да може да взаимодейства с други преносими устройства, както и портабилни такива: ЕКГ холтер, глюкомер, система за напомняне и отчитане консумацията на лекарства и т.н. Също така, подобна гривна може да бъде ползвана за автентификация на ползувателите и по отношение ползването на специфични услуги в градска и транспортна среда, като: рампи за инвалиди, отваряне на врати, управление на друга домашна автоматизация. Комбинацията от гривна, мобилен телефон и допълнително преносимо устройства, като ЕКГ или ЕЕГ сензор също има сериозно приложение по отношение на редица пациенти, като деца с нарушения и т.н. Възможността за локализация на обекта и асистирана навигация би съдействала на хора с нарушена ориентация или хора с нарушено зрение и слух. Ето защо смятаме че разработката на подобен отворен хардуерен и софтуерен модул ще съдейства за развитие на сектора на персоналните мобилни здравно проследяващи устройства и ще позволи провеждането на редица изследвания над големи групи хора попадащи в категорията на потенциалните им ползватели. На този етап спецификацията на възможните комуникационни интерфейси, архитектура на системата са от решаващо значение, за да бъде гарантирана нейната скалируемост и разтегливост по отношение на бъдещите очаквания на заинтересованите лица: пациенти, възрастни хора и рехабилитатори и лекуващи лекари.

Редица предизвикателства стоят пред подобен амбициозен проект, тъй като в подобно устройство е почти невъзможно и до момента няма лесно интегрирани холтер системи предоставящи качество на обработваните витални сигнали достатъчно за медицинска превенция и диагностика. Част от проекта включва изграждането на т.нар. Body sensor network на база на която допълнителни устройства ще могат да бъдат включвани към основния модул на гривната. Също така съществуват и редица проблеми свързани със осигуряването на необходимата сигурност на наблюдаваните, където следва да бъдат приложени модерни обосновани средства за защита на информацията от злоумишлена подмяна и т.н., което е особено важно в устройствата свързани с основна функция на проследяване на местоположението на възрастни хора или приложенията за напомняне за вземане на животоподдържащи лекарствени препарати и т.н. Осъзнавайки сериозността на възникващите трудности от масовото ползване на подобен продукт извън лабораторните тестови образци и извън пазара на персоналните фитнес проследяващи системи, основна роля ще има създаването на концептуална рамкова програма за систематизирано изграждане на необходимата информационна и хардуерна инфраструктура, като избрания отворен модел ще гарантира възможността за включване в проекта на редица специалисти заинтересовани от развитието на подобни мониторинг системи.

Естествено реализацията на финален прототип би изисквала наличието на хардуерен производител, който към настоящия момент е наличен като партнираща организация на НБУ, а в последствие ще се търси възможност за интеграция на разработените модули върху един чип, като така бъде създадена отворена иновация даваща възможност на редица хардуерни производители да интегрират разработката в комерсиални продукти със свръх ниска енергоконсумация във всички предлагани на пазара мобилни устройства и смартфони. Ето защо, международният екип специалисти, ангажирани с този проект, включва експерти от различни области: медицина, психология, компютърни и комуникационни системи, електроника, образование и сигурност. Производството на прототипите ще отнеме няколко етапа, като се предполага че ще може да бъде произведен лабораторен образец позволяващ серийно тестване в различни условия в рамките на една година, а при успешно преминаване на съответните изпитания би могло да се пристъпи към експериментално разработване на специализиран интегриращ чип биосистема върху кристал в рамките на до две години.

 

„Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.“

„Програмата отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.”